Успехите или провалите на децата зависят от личността на бащата

Типът бащинска фигура предопределя професионалната реализация на човека, твърди американски психолог.

Стефан Паултър представя 5 психотипа бащи, всеки от които повлиява на бъдещата реализация на децата си.
Успехите или провалите на човека в професионалната му кариера може да бъдат обяснени посредством психологическия тип на неговия баща, твърди американският психолог Стефан Паултър (Stephan Poulter), цитиран от специализираното издание World Of Psychology.

В книгата си The Father Factor (“Бащинският фактор”), специалистът по клинична психология от Лос Анджелис описва 5 различни типа бащи – “суперуспешен”,
“бомба с часовников механизъм”,
“пасивен”,
“безучастен” и
“състрадателен/наставник”.
Според авторът, всеки тип има своеобразно влияние върху това, как ще се развие кариерата на децата му, посочва Reuters.

Така например, децата на “бащите-бомби”, които периодично избухват в пристъпи на гняв по отношение на членовете на семейството, добре умеят да преценяват хората и да разпознават и предугаждат техните настроения. Тези интуитивни способности им позволяват да работят успешно като мениджъри по персонала или посредници. Те обаче могат да имат проблеми с усещането си за сигурност и доверието в останалите, посочва Паултър, който работи с младежи от училищата в Лос Анджелис.

Психотипът на бащата може да повлияе върху това, как децата им ще се разбират с колегите си на работа, дали ще са предприемчиви, дали ще са амбициозни за кариерата си или ще “прегарят” на работното място, и дали могат да се реализират като ръководители, категоричен е психологът.

Дори “безучастните” бащи влияят на трудовата реализация на децата си, внушавайки им чувството на отхвърленост и изоставеност. Такива деца могат да постигнат големи успехи, превръщайки се в това, което техният баща никога не е бил или да развият неприязън към авторитета на началниците, поради което за тях е по-полезно и успешно да развиват собствен бизнес.

Авторът уточнява, че собственият му баща също спада към “безучастния” тип. “След написването на тази книга, баща ми дори не иска да разговаря с мен”, коментира с усмивка Паултър.

Автор: Николай Атанасов Източник: bgfactor.org