“Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?
Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.
И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.
И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”
Никос Казандзакис
Чудесен откъс!
ОтговорИзтриванеЗдравейте, обожавам мъдростта, поетиката на Казандзакис, великолепния му дар от Бога да борави с малките храбри оловни войничета - буквите...
ОтговорИзтриванеОбожавам смелостта и достойнството му, ето надгробния му епитаф, израз на цялата му истинска същност: Не вярвам в нищо, не се страхувам от нищо, аз съм СВОБОДЕН.
Колкото по-често си припомняме прозренията за истината, толкова повече разбираме, че имаме един единствен шанс да живеем пълноценно с нея и в нея!
ОтговорИзтриване