Знанието

Когато бях малък и влюбен в цирка най-много от всичко обичах животните. Особено слона. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си...Но след номера или малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва на няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка.
Какво го спира толкова?
Защо не бяга?
Когато бях на шест - седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: "Щом е дресиран, защо го оковават?"
Не си спомням, да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и колчето и си спомнях за него само когата срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерил човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представях си, как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчило, на следвашия и по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромият силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязъл завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...

Всички ние донякъде сме като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мъсълта, че "не можем" да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата: "Не мога, не мога и никога няма да мога".
Растем с тази мисъл, която сме си внушили, затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим:
НЕ МОГА И НИКОГА НЯМА ДА МОГА.
Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа... Цялата си душа.
/ Приказка по Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"/
Прерзказвам тази приказка, защото искам да изкажа чувствата си.
Защото си давам сметка, че тази приказка е в сила за много от нас. Израснали и възпитани във времена, когато - "Всяка жаба да си знае гьола!" или в тогавщният хард лайтмотив - " Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз..."- беше колчето, което ни държи в безсилие и до днес.
Разказвам тази приказка в отговор на една моя приятелка, която в разговор от вчера ми каза: " Не можем да победим! Много са силни олигарсите!"
Разказвам тази приказка, защото ЗНАМ, ЧЕ МОЖЕМ!
Трябва само да ВЛОЖИМ ЦЯЛАТА СИ ДУША... ЦЯЛАТА СИ ДУША!
СЕГА Е ВРЕМЕТО!

Успехите или провалите на децата зависят от личността на бащата

Типът бащинска фигура предопределя професионалната реализация на човека, твърди американски психолог.

Стефан Паултър представя 5 психотипа бащи, всеки от които повлиява на бъдещата реализация на децата си.
Успехите или провалите на човека в професионалната му кариера може да бъдат обяснени посредством психологическия тип на неговия баща, твърди американският психолог Стефан Паултър (Stephan Poulter), цитиран от специализираното издание World Of Psychology.

В книгата си The Father Factor (“Бащинският фактор”), специалистът по клинична психология от Лос Анджелис описва 5 различни типа бащи – “суперуспешен”,
“бомба с часовников механизъм”,
“пасивен”,
“безучастен” и
“състрадателен/наставник”.
Според авторът, всеки тип има своеобразно влияние върху това, как ще се развие кариерата на децата му, посочва Reuters.

Така например, децата на “бащите-бомби”, които периодично избухват в пристъпи на гняв по отношение на членовете на семейството, добре умеят да преценяват хората и да разпознават и предугаждат техните настроения. Тези интуитивни способности им позволяват да работят успешно като мениджъри по персонала или посредници. Те обаче могат да имат проблеми с усещането си за сигурност и доверието в останалите, посочва Паултър, който работи с младежи от училищата в Лос Анджелис.

Психотипът на бащата може да повлияе върху това, как децата им ще се разбират с колегите си на работа, дали ще са предприемчиви, дали ще са амбициозни за кариерата си или ще “прегарят” на работното място, и дали могат да се реализират като ръководители, категоричен е психологът.

Дори “безучастните” бащи влияят на трудовата реализация на децата си, внушавайки им чувството на отхвърленост и изоставеност. Такива деца могат да постигнат големи успехи, превръщайки се в това, което техният баща никога не е бил или да развият неприязън към авторитета на началниците, поради което за тях е по-полезно и успешно да развиват собствен бизнес.

Авторът уточнява, че собственият му баща също спада към “безучастния” тип. “След написването на тази книга, баща ми дори не иска да разговаря с мен”, коментира с усмивка Паултър.

Автор: Николай Атанасов Източник: bgfactor.org

Красивите хора имат по-голям шанс да се сдобият с момиче

Автор на снимката: Janchev Източник: http://4coolpics.com

Красивите хора имат по-голям шанс да се сдобият с момиченце, отколкото с момченце. Това става ясно от резултатите на изследване, проведено от екип британски учени, съобщава The Times.

Според заключенията на изследователите, при родителите с привлекателна външност, съществува 26% по-голяма вероятност първото им дете да бъде дъщеря, а не син. Наложилата се естествена тенденция довела до това, че жените на планетата със всяко следващо поколение стават по-красиви от мъжете.

Доказателство за силите на еволюцията е най-красивата двойка на Холивуд, Брад Пит и Анджелина Джоли, чието първо дете е дъщеричката Шайло Нувел, както и друга звездна двойка – Рийз Уидърспуун и Райън Филип, чието първо дете също е момиченце – Ава (6).

Наблюдаваният феномен е резултат от различните “еволюционни стратегии” за оцеляване и продължаване на рода, избрани от двата пола, посочват учените- автори на изследването от Лондонския институт по икономика (London School of Economics). Докато репродуктивния успех на индивида от мъжки пол зависи до голяма степен от статуса на бащата – синовете от семейства с висок обществен статус наследяват положението на главата на фамилията и на свой ред могат да защитят в по-голяма степен потомството си ида инвестират повече в него, то репродуктивния успех на дъщерите зависи най-вече от младостта и красотата.

“Успяхме да докажем 2 неща – че при красиви двойки се зачеват и раждат повече момичета, отколкото при тези с непривлекателна външност, тъй като физическата привлекателност се предава по наследство и носи повече полза на момичетата, отколкото на момчетата. Освен това доказахме, че жените като среден показател са по-привлекателни от мъжете, тъй като в хода на еволюционната история леката тенденция красивите родители да имат повече момичета е довела до натрупване и момичетата стават все по-красиви от момчетата”, посочва ръководителят на изследването, д-р Сатоши Каназава (Dr Satoshi Kanazawa).

За задълбочаването на тенденцията спомага фактът, че межете предпочитат по-млади и по-привлекателни физически жени, като потенциалния обществен статус и благосъстоянието на партньорката са от много по-малко значение за представителите на “силния пол”.

В изследването, публикувано в специализираното издание Journal of Theoretical Biology, била анализирана информацията за над 20 000 американци. Учените съставили рейтинг на привлекателността им, отчитайки теглото, ръста и външно видимата им възраст, т. е. всички фактори по които може да се съди за базовите нива на привлекателността без да се отчита субективната гледна точка. В анализа били включени само първородните деца на въпросните двойки.

Д-р Марк Томас (Dr Mark Thomas), преподавател от Биологическия факултет на University College в Лондон, посочва, че резултатите получени от изследователите от Института по икономика отговарят на тенденцията, очертана от изследванията на сексуалната революция. Според него, феноменът е свързан и с естествената полова безразборност (промискуитет) при мъжете. “Жените са способни на възпроизводство само определен брой пъти, докато теоретичния предел за мъжете са всички жени на планетата, умножено по репродуктивните възможности на всяка една от тях”, пояснява д-р Томас.

Автор на статията: Николай Атанасов Източник: bgfactor.org

Жените рязко поумняват след раждане

Научно откритие доказва тласъка, който появата на детето и грижите за него дават върху мозъка на жената.

Това научно откритие ще удиви много млади родители, но е факт – майчинството дава рязък тласък на способностите на жените да запомнят и да учат.

Учените твърдят още, че положителният ефект от раждането на детето, свързан с изменението на размера и формата на отделни мозъчни зони, може да продължи няколко десетилетия.

Речта на младите майки може да е ограничена до “ бау-бау” и “мяу-мяу”, но мозъкът им стремително се развива, защото те се приспособяват към промените, свързани с появата на детето. Наблюдава се също така изостряне на възприятията, благодарение на което жените познават детето като се ориентират в частност по миризмата и звука.

В статия, публикувана в научното списание Scientific American magazine, професор Крег Кинсли от Университета в Ричмънд и професор Кели Ламбърт от колежа Рандолф- Макон пишат: “Майчинството е свързано с много предимства, тъй като мозъкът на майката се опитва да “ израсне”, за да съответства на изискванията на новото състояние.”

Проблемът е в това, че повечето майки на първо време след раждането са твърде изтощени, за да използват активно новите си умствени способности, замаскирани на всичкото отгоре от неизбежното хронично недоспиване.

Причината за положителните промени в мозъка са свързани с освобождаването на хормони, както и с активизация на неговата структура, които възникват по време на отглеждането на детето. Хормоналните колебания по време на бременността, раждането и кърменето увеличават размера на клетките в отделни участъци на мозъка.

Въпреки че бащата на детето не може да разчита на хормонални промени, които да подобрят дейността на мозъка му, ако той взема активно участие в отглеждането на детето, това се отразява положително и на неговите умствени способности.

Учените са установили още, че жените имат по-голям шанс да доживеят до 100 години, ако родят дете в по-късна възраст, както Джулия Робъртс, която на 37 години се сдоби с близнаци. Това е свързано с факта, че мозъкът получава допълнителни сили в периода, когато обикновено започва влошаването на паметта, характерно за зрялата възраст. По такъв начин умственото здраве се удължава.

Други изследователи потвърждават наблюденията. Катрин Елисън пише в книгата си :”Умът на майката”: “ В живота на жената няма друг период, в който тя да се налага да проявява такава изобретателност, както по времето, когато се грижи за бебето си.”

Източник: bgfactor.org

Учените казват, че мъжете, които се занимават с домакинската работа, възбуждат жените

Както показа изследването, най-добрия начин да си върнете романтиката в отношенията е да накарате партньора да върши домакинската работа. Жената ще се изморява по-малко, ще се чувства ценена и ще има желания за любов преди лягането, пише Courier Mail.
Резултатът на изследването демонстрира, че партньорът, който е готов да поеме част от домакинската работа, дава на жената усещането, че я уважават и разбират. Добър бонус е и факта, че женат няма да харчи цялата си енергия за да се занимава с домакинството, а ще има възможност да отделя време за чаша вино или хубаво кино в компанията на любим човек в края на деня. Разделянето на домакинските задължения може да бъде добро решение за повечето проблеми в брака.

Но, какво да се прави, когато съпругът помага в домакинската работа, но интимния живот не става по-добър? Например, 31-годишната Шерон Брисбейн отбелязва: “Ние имаме 2-годишната дъщеря и това е чудесно да бъдеш майка! Това запълва живота ми с нов смисъл, но аз не смятам това за много секси”.

“Аз не усещам себе си като «апетитното мамче», а по-скоро обратното. Чувствам се виновна и ние отбягваме да говорим за това. След като прекарвам цял ден с дъщеричката си и приготвям вечерята, най-последното нещо за което мисля е как да угаждам на мъжа си в леглото. В дните, когато работя, след седем вечерта очите ми направо се затварят” – добавя Шерон.

Сексологът Лауре Берман отбелязва, че няма нищо странно в това, че след раждането на децата сексуалния живот минава на втория план. Пиковете и паденията стават във всеки отношения и е важно да не се допусне рутината в сексуалния живот да стане норма. Удовлетворяващите и двамата партньори сексуални отношения са един от най-важните аспекти на здрав брак, отбелязва експертът.

Източник: http://www.news.com.au/couriermail/story/0,23739,23459453-23272,00.html