Искам да разкажа за два блога, които разглеждат една и съща тематика.
Всъщност, блогът който ме наведе на тази мисъл е http://dongocnam.blogspot.com/, а другият е публицист в http://svejo.net , когото познавам като Wattie. И двамата живеят в столици.
Говорят за обикновените неща, за бита.
За улиците в едната столица...
... и улиците на другата столица
За кофите за боклук...
... и за боклука в кофите
При първия, всичко е електронизирано...
Вторият се моли за електронизация
Ето какво вижда единият...
... и какво вижда вторият...
когато се събудят сутрин.
Така са паркирани колите в първия блог...
....и така във втория
И много други общи неща. /Който се интересува, може да разгледа подробно линковете./
Най-вече прозира личното отношение на блогърите, съпричасността им към живота в родните градове.
Възхищавам се и на двамата.
Първият - че има лично отношение и необходимост да разкаже за града в който живее.
Вторият - за смелостта да изкаже гражданската си позиция, да се опитва да привлече вниманието на тези, които са превърнали родния му град в място за необитаване.
Два блога с една и съща тема.
Двама публикуващи.
Подкрепям втория. Съпричастна и пристрастна съм. Защото искам да имат еднакви стартови позиции, защото искам чисто настояще, зашото искам равнопоставеност!
Знаеш ли колко уморява това понякога? И колко по-лесно му е на първият, защото всичко му е наред.
ОтговорИзтриванеКолко прецакан се чувстваш, когато имаш позиция, доказателства, становище, план за изход и накрая нищо не се получава...
Много сполучлив паралел. Чак да ти стане мъка, но все пак си казвам, че е добре да има нещо, което да държи очите ни отворени, защото когато всичко ни е наред съзнанието става лениво :)
Всичко това е чудесно, но ако си бил и в Япония, може да имаш малко по-особено мнение. Ок - ред, чистота, дисциплина, точни влакове и пр., това е част от сцената... другата са ежедневните самоубийства в метрото, пренаселеност и др.
ОтговорИзтриванеИначе чудесна идея за материала.