понеделник, 29 декември 2008 г.

Проклятието на златната монета



Мечтата на всеки монарх и на всяко правителство в света е да пусне на пазара златни пари, златни монети. И на едната страна на монетата да е образът на господаря или гербът на държавата. Да се знае, да се помни, кога за първи път са пускани златни пари!

Княз Фердинант и Стефан Стамболов още в 1887 година, на 20 януари, замислят да пуснат златни монети по сто златни лева. Сто златни лева са били равни на 200 агнета - за една монета. Стамболов командирова в Англия министъра на финансите Григор Начович от Свищов (1843-1920), за да проучи какво ще струва отсичането на 20 000 златни монети от по сто златни лева. Англичаните казват цената и Начович се връща е София и докладва на княза. Стамболов е там и слуша.

- Ваше Величество - казва Начович, - Англия взема най-скъпо от всички монетни дворове по света, но пък тя дава гаранция, че влага само чисто злато. Навред могат да ни измамят, даже и в Германия. Да не говорим за Австро-Унгария…

Князът е жегнат. Князът е докачен жестоко.

- Защо споменахте германия?

- Защото, знам, сир, че вие ще искате да се отсече минетата там, в Германския монетен двор.

- Загатнах ли с нещо за това?

- Не, но то се подразбира.

- По какво се подразбира, Начович?

- О, сир! О, господарю! Когато една държава праща свой човек за княз, крал или цар на дадена страна, той става нейн човек, нейн агент, нейн закрилник на интересите и. Монетният двор на Германия ви е любим, а не английският
- Грешите.

- Сир! Аз съм банкер, познавам хората и не греша никога.

- Но сега сгрешихте. Аз държа да се отсече в Англия, защото английската императрица Виктория е моя стринка. нейният мъж е мой роден чичо, брат на баща ми…

Стамболов мълчи и си мисли: “Колко ли подкуп, колко ли процента е получил Григор Начевич от англичаните, за да брани тяхната кауза?” И, като министър-председател, решава: поръчката да се раздели между Англия и Германия, та и вълкът да е сит, и агнето цяло…

Монетата е отсечена. и с първата златна проба монета е заплатено… на убиеца на Стамболов - на 3 юли 1895 година - Халю. Той го насича с ятагана си, по обяд, сред София, пред очите на народа…

Халю, уплашен от клетвите на майката на Стамболов, отива и подарява златната монета на игумена на Рилския манастир, но той му я връща с ново, още по-грозно проклятие. И Халю се обесва на 15 септември 1901 година в Търново, на една върба до река Янтра.



Източник:- http://kliuki.info/

1 коментар:

  1. Xaxa, Сякаш действието се развива в днешни дни, същите истории се повтарят, но с малко по различен сценарии.

    ОтговорИзтриване