Според 12-те коледни дни времето през 2009 ще бъде..

ВРЕМЕТО
Казвало се, че времето през дванадесетте дни на Коледа определя времето през идващата година.

Това изглежда се основава на някаква разновидност на древно зодиакално разделяне на дванадесетте дни на четири квадранта от по три дни на квадрант. Това било правено на Британските острови и се разпростирало през Германия и немска Австрия в Западна Европа.

От това, какво е времето във всеки един от дванадесетте дни било възможно да се гадае какво ще е времето във всеки пореден месец от годината. Считало се, че предвиждането е точно и че се отнася и за самия Дванадесети ден, в който времето във всеки отделен час ще определи какво ще е времето в съответния месец. По такъв начин дните били система за гадаене за предстоящата година в нейните земеделски аспекти.

В Швабия дните били наричани дванадесетте жребийни дни. Определяло се по-точно гадаене, като се правели дванадесет кръга, разделени на по четири квадранта. Всеки квадрант представлявал четвъртина от месеца. Тези кръгове били начертавани върху хартия и окачвани на вратите. Когато минавал всеки отделен ден от Коледа до Богоявление, времето във всяка четвъртина от деня била оцветявана и се определяло времето за тази четвъртина от съответния месец.

В Швейцария, Германия и Австрия това се извършвало малко по-различно. В деня на Коледа, на Нова година или в друг от дванадесетте дни разрязвали глава лук на две, обелвали дванадесет слоя и поръсвали всеки от тях с щипка сол. От влагата, която оставала във всеки един от тях на другата сутрин, се считало за възможно да се определи времето през следващите дванадесет месеца от годината.

Този обичай не бил ограничен само до германските племена или тевтонците. Съществувал и във Франция и сред келтите в Британия и Шотландия.

В Бокажа на Нормандия се правело гадание за температурата през годината чрез температурата през дванадесетте дни. Това се считало за по-точно предсказание от предсказанията на Double-Liégois. В Корнуей в Бретан дванадесетте дни се определяли от Коледа до Богоявление, като това били последните шест дни на декември и първите шест на януари. В други части на Бретан и в Шотландия дванадесетте дни се определяли от 1-ви януари. В Бретан били известни като gour-deziou или мъжки дни. Казва се, че това по-точно означавало допълнителни или прибавени дни. Този възглед ни връща назад към друг древен възглед за календара и за петте допълнителни дни през годината.

От своя алманах шотландците определят времето през следващата година чрез времето през дванадесетте дни на Коледа, като броят или от последния ден на декември или от първия ден на януари (в зависимост от мястото). По такъв начин времето през януари се определя от времето на 31-ви декември и така нататък, като безпогрешно правило.

Келтите в Шотландия, подобно на други места във Франция, са разделени по въпроса за началото на дните—или по Коледа на 1-ви януари, или на 31-ви декември. Фрейзър счита това за важен показател за произхода на вярванията. (пак там, ix, p. 24).

Този възглед е много древен и се намира сред арийците от епохата на Ведите в Индия. Това предхожда Христос с много векове.

Изглежда, че и те са влагали свещен смисъл в дни посред зимата, като дни, когато тримата Рибхус или духовете на сезоните си почивали от своя труд в дома на бога-слънце и тези дванадесет почивни дни те наричали “образ или копие на годината” (Frazer, ix, стр. 324-325).

В това обяснение на общите възгледи на Изтока и Запада Фрейзър следва А. Уебър (ср.бележка под линия 3 към ix, стр. 325).

По такъв начин тази система била древна система на арийците, които завладели Индия от Степите около 1000 г. пр.Хр, като използвали инструменти от времето на желязната епоха и впрегнати коне.

Техните сродници взели със себе си същите празници на запад в Европа. Тези движения са част от разпространението на древните мистерии на Вавилонската система, която си проправила път сред номадските Шамани. Тази религия била Анимизъм
http://logon.org