петък, 20 февруари 2009 г.

Любовта на една жена, изневярата на един мъж


Загубих съпругата си през есента на 2004 година… Бракът ни продължи 7 години, но последните две от тях бяхме прекарали по болниците, в отчаяна борба срещу рака. Която в крайна сметка загубихме… По време на съвместния ни живот, за всяка годишнина от сватбата ни, съпругата ми правеше по една снимка, на която сме двамата. След това я слагаше в красива рамка и я закачаше на стената в хола.“Това са цветните сенки на нашия живот!” - казваше тя всеки път.Когато почина, имахме седем такива снимки… Една нощ през 2003-та, направих голяма глупост – изневерих й.

А в същото време, почти непрекъснато й повтарях, колко много я обичам и че ще й остана верен завинаги…
Две седмици преди тя да почине, отново й го казах. Тогава тя ме погледна, засмя се някак странно и отвърна само “Зная!”… Една вечер, някъде преди около месец, както обикновено си бях сам вкъщи и отново се бях загледал в окачените на стената наши снимки. И тогава за пръв път забелязах, че под всяка рамка има изписана по една буква:
В – И – Ж – О – Т – З - А

Това беше успяла да изпише. Годините обаче не бяха й стигнали, за да довърши надписа. В първия момент не успях да го разбера. Но предполагам, че е щяло да бъде нещо, като: “ВИЖ ОТЗАД” или подобно на него… Веднага повдигнах всяка една от рамките и погледнах зад тях. Но там нямаше нищо… Докато се чудех как да тълкувам всичко това, изведнъж сякаш нещо ми трепна. Бързо свалих всички рамки от стената и започнах трескаво да ги разглобявам… Бях сигурен, че има защо. И… ето, че не бях сгрешил! Трудно ми беше да повярвам на това, което виждах - на гърба на всяка снимка имаше прикрепено по едно писмо! За всяка година, която бяхме прекарали заедно, съпругата ми беше написала прекрасни мили думи, преливащи от нежност и обич… Пликът, който излезе от снимката за 97-ма година обаче, беше черен! А на листа, който извадих от него, пишеше:

”14 март 2003г.
Очите ти ме погледнаха така, сякаш си докосвал друга…
Не е нужно да ми казваш.
Зная го…”

* * *
Сега годината е 2008… Минаха 4 години, откакто я загубих. И 5, откакто й изневерих… Боли ме много сега, душата ми се къса сякаш… Макар и късно, вече зная:
Жените знаят, разбират, усещат, когато мъжете им направят подобна глупост! Просто исках да го споделя с вас…

Благодаря на Lisa.
Източник: http://statiite.com/category/%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%ba/

12 коментара:

  1. Тъжна приказка за порастнали хора:(

    ОтговорИзтриване
  2. Genite vinagi vsicko znayat.Taka e tryabvalo da stane ne se uprekvay.Nisto ne moge da se virne nazad.Givotit prodilgava.

    ОтговорИзтриване
  3. ако тази история е истина, то това е най-тъжното и същевременно най-романтичното нещо което съм прочел в последните години ...

    ОтговорИзтриване
  4. STRAHOTNO, RAZTYRSVA6TO...HARESVA MI.VSE POVE4E SE ZAMISLQM ZA OBIKNOVENITE NE6TA V JIVOTA.NEZNAM DALI TRQBVA DA SE NAU4IM DA PRO6TAVAME.AZ NE PRO6TAVAM NA NIKOGO, ZA6TOTO IMAM TEORIQ - 6TOM SI IMAL UM DA GO NAPRAVI6, NQMA6 NUJDA OT PRO6KA.DA PRO6TAVA BOG AKO MOJE. AZ NE MOGA I NE ISKAM.
    KOLKO MU TRQBVA NA 4OVEK ZA DA E 6TASTLIV??
    NA MEN MI STIGA SAMO EDNO "ZDRAVEI! KAK SI? MISLQ TE"

    ОтговорИзтриване
  5. имаш нужда от помощ, приятелю. доста време е минало, трябва да го преживееш най-накрая...иначе само си прахосваш живота в напразни съжаления.

    ОтговорИзтриване
  6. Тъжна приказка да :(.
    Не е мястото точно това да питам, а ние мъжете това може ли да го разберем от един поглед!

    ОтговорИзтриване
  7. Единствената любов, която можеш да намериш на върха на една планина е тази любов, която ти си занесъл там

    ОтговорИзтриване
  8. Стефче моля те да поставиш линк към сайта от където си го взела.Такива са правилата - http://statiite.com/%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

    ОтговорИзтриване
  9. Прочетох го току що и имам сълзи в очите в момента, странно за мъж нали ? :(

    ОтговорИзтриване